Кралят направил това. Електрозмеят се разделил на себе си, но в един електрозмей се съдържа сам един електрозмей, така че той продължил да си стои на луната и нищо не се променило.

— И какво направи сега — извикал кралят, като изтичал в подземието толкова бързо, че му се изули пантофите, — змеят се раздели на себе си, но тъй като в един змей има един змей, нищо не се промени!

— Не се кахъри, направих това умишлено, тази операция беше за отвличане на вниманието — казала машината. — Сега му кажи да извлече от себе си корен

Кралят телеграфирал до луната, а змеят започнал да тегли, теглил, теглил, накрая целият затрещял, запъхтял се, затреперил, но внезапно коренът се освободил и той го издърпал от себе си!

Кралят се върнал при машината.

— Змеят трещя, трепери, скърцаше дори, но извлече от себе си корен и продължава да ме заплашва! — извикал той от прага. — Какво да правя сега, стара изчи… искам да кажа Ваша феромагнетичност?!

— Не се кахъри — казала тя, — а му кажи сега да се извади от себе си!

Понесъл се кралят към спалнята, телеграфирал, а змеят започнал да се изважда от себе си, най-напред извадил опашката си, след това краката си, после тялото си, а накрая, когато видял, че нещо не е наред, се поколебал, но от инерцията изваждането продължило, та извадил и главата си и останала една нула, или нищо: нямало го вече електрозмея!

— Няма го вече електрозмея! — извикал радостно кралят, като изтичал в подземието, — благодаря ти, стара изчислителна машино… благодаря ти… много работа свърши… заслужи си почивката, така че сега ще те изключа.

— О, не, скъпи мой — отвърнала машината. — Свърших си работата и ти искаш да ме изключиш, и не ме наричаш вече Ваша феромагнетичност?! Много лошо! Сега аз ще се превърна на змей, мили мой, и ще те прогоня от кралството, и вероятно ще управлявам по-добре от тебе, защото така и така се съветваше с мене по всички най-важни въпроси, та всъщност съм управлявала аз, а не ти…