— Това е друго нещо — отвърнала машината, — защо не ми го каза веднага? Виждаш ли колко нелогично се изразяваш? Момент само… трябва да помисля.

И бучала, бръмчала, шумяла, а накрая се изкашляла и казала:

— Трябва да направим антилуна с антизмей, да я изведем на орбита, съвпадаща с орбитата на нашата луна (тук нещо в нея изпукало), да клекнем и да запеем: «Аз робот съм млад, безстрашен, от водата се не плаша, над водата скачам — ето, и не трепва ми сърцето, все такъв ще съм до гроб, хайде хопа, хопа-хоп!!»

— Странни неща приказваш — казал кралят, — какво общо има антилуната с песента за младия робот?

— Какъв робот — попитала машината. — А, не, не, обърках се, имам чувството, че нещо отвътре не ми е наред, трябва някъде да съм се повредила.

Калят започнал да търси повредата, накрая намерил една изгоряла лампа, поставил нова и попитал машината какво да прави с антилуната.

— С каква антилуна? — попитала машината, която веднага забравила какво е говорила преди. — Не зная нищо за никаква антилуна… чакай, трябва да помисля малко.

Зашумяла, побръмчала и казала:

— Трябва да се създаде обща теория за побеждаване на антизмейове, спрямо която лунният змей ще бъде частен случай, много лесен за разрешаване.

— Създай тогава такава теория! — казал кралят.

— За тази цел ще трябва най-напред да направя различни пробни електрозмейове.

— А, не! Хиляди благодарности! — извикал кралят. — Един змей иска да ме лиши от трона, а какво ли ще стане, когато направиш много змейове.

— Така ли? Ами тогава ще трябва да потърсим друг начин. Ще използваме метода на последователните приближения в стратегическия му вариант. Иди и телеграфирай на змея да изпълни три математически действия, съвсем прости…

Калят отишъл, телеграфирал, а змеят се съгласил. Кралят се върнал при машината.

— Сега — рекла тя — му кажи кое е първото действие, което трябва да извърши: нека се раздели на себе си!