Стоетажните електронни здания сънували ръжени, унищожение и отровни проводници, във всяка кралска подстанция се спотайвала шайка роднини, във всеки усилвател се хилел чичо му. Затреперели ужасените сгради, подплашени от самите себе си, плъпнали от тях сто хиляди роднини, самозвани претенденти за трона, двулични незаконородени инфанти, кривогледи узурпатори и макар че никой не знаел дали е сънувано или сънуващо същество, кой кого сънува, защо и какво ще последва от това, всички без изключение се нахвърлили върху Мурдас, за да го изритат, без да го попитат, веднага след което — да висне на въжето, хайде хоп, хайде хоп, няма милост, има гроб, и само затова все още не предприемали нищо, защото не можели да се разберат от какво да започнат. И така лавинообразно се носели кралските мисли, че от пренапрежението блеснал пламък. Вече не на сън, а най-истински огън хвърлил златни блясъци в прозорците на кралската особа и крал Мурдас се разпаднал на сто хиляди сънища, свързани вече единствено от пожара, и горял дълго…