Като осиротял толкова бързо, кралят потънал в траур. На душата му вече било по-леко, макар и тъжно, защото в края на краищата не бил нито зъл, нито жесток. Но кралската жалба не траяла дълго, защото на Мурдас му хрумнало, че може би има някакви роднини, за които не знае нищо. Всеки от поданиците можел да му бъде някакъв далечен роднина, така че известно време той посичал този или онзи, но това изобщо не го успокоило, защото след като не можеш да бъдеш крал без поданици, как да избиеш всичките? Станал толкова подозрителен, че заповядал да го занитят за трона, за да не го свали никой от него, спял с бронирана нощна шапка и все мислел какво да предприеме. Накрая направил нещо необикновено, толкова необикновено, че едва ли сам се е сетил за него. Казват, че му го прошепнал един пътуващ търговец, преоблечен като мъдрец, или мъдрец, преоблечен като търговец — носели се различни приказки. Говори се, че дворцовата прислуга видяла няколко пъти маскирана фигура, която кралят пускал нощем в своите покои. Във всеки случай един ден Мурдас извикал всичките придворни строители, електрицарски майстори, виценастройчици и подламаринници, на които обяснил, че трябва да го увеличат така, че да надхвърли всички хоризонти. Нарежданията били изпълнени с удивителна бързина, защото кралят назначил за началник на проектантското бюро най-добрия палач. Върволици електрикари и строители започнали да внасят в замъка проводници и бобини, а когато разрасналият се крал изпълнил целия дворец — така че се намирал едновременно откъм фасадата, в мазетата и пристройката, — дошъл ред на стоящите наблизо къщи. За две години Мурдас се разпрострял по целия център.