Къщите, които не били достатъчно представителни, с други думи — били недостойни да се настани в тях монаршеската мисъл, били сравнявани със земята и на тяхно място издигали електронни дворци, наричани Мурдасови усилватели. Кралят се разраствал бавно и непрестанно, многоетажен, прецизно свързан, подсилен от персонални подстанции, докато не обхванал цялата столица до самите й краища. Настроението му се поправило. Нямал роднини, от подхлъзване и течение вече не се страхувал, защото нямало нужда да ходи някъде, след като бил едновременно навсякъде. «Държавата това съм аз» — казвал той не без основание, защото освен него, населяващ редиците електрически постройки край площадите и улиците, никой вече не живеел в столицата. Като изключим, разбира се, кралските прахосмукачи и приближени лъскачи. Те бдели над кралската мисъл, която се носела от здание в здание. Така кръжало миля след миля по целия град задоволството на крал Мурдас, че успял да постигне материално и дословно величие, а плюс това и да се скрие навсякъде, както казвало предсказанието, защото бил вездесъщ в цялата държава. Особено живописно било на свечеряване, когато кралят великан, излъчващ блестящо зарево, мигал със светлинки-мисли, а след това гаснел бавно, потъвайки в заслужен сън. Но мракът на безсъзнанието през първите нощни часове отстъпвал след това място на разгарящите се ту тук, ту там бледи мигания на неустойчиво пробягващи блясъци. Започвали да се роят монаршеските сънища. Бурните лавини на виденията се носели през зданията, докато в мрака не пламвали техните прозорци и цели улици не проблясвали една след друга с червени и виолетови светлини, а приближените прахосмукачи, като крачели по безлюдните тротоари, усещайки миризмата на нагретите кабели на Негово величество и поглеждайки крадешком през прозорците, които проблясвали, си казвали тихо:

— Охо! Явно някакъв кошмар измъчва Мурдас. Само да не си изпатим ние от това.

Една нощ, след един особено напрегнат ден — защото обмислял нови ордени, с които възнамерявал да се награди, — кралят сънувал, че чичо му Ценандър се е промъкнал в столицата, използвайки тъмнината, покрит с черен плащ, и обикаля улиците в търсене на помощници за организиране на гнусен заговор.