«Явно — мислел си той — лишаването ми от трона ще стане само на сън, но ако заговорът обхване цялата ми кралска личност, ако се разпростре в нея от планините до океаните, ако — о, ужас! — изобщо не мога вече да се събудя, тогава какво?! Тогава ще остана завинаги откъснат от будното състояние и чичо ми ще направи с мене, каквото си поиска. Ще ме изтезава, ще ме оскърбява, да не говорим за лелите ми. Познавам ги — няма да ми простят, каквото и да става. Такива са, което ще рече — бяха, а всъщност — отново са в този страшен сън! Но какво да говорим за съня! Сън има само там, където има будно състояние, към което може да се върнеш, но където го няма (а как ще се върна, ако успеят да ме задържат в съня?), където няма нищо освен сън, там той е единствената действителност, следователно е будно състояние. Ужас! И всичко това е, разбира се, заради фаталната ми наднорменост, заради духовната експанзия, изобщо да не бях се сещал за нея!»

Отчаян, разбирайки, че бездействието е готово да го погуби, той видял единственото спасение в незабавната психическа мобилизация. «Трябва, естествено, да постъпвам така, все едно че сънувам — казал си той. — Трябва да сънувам тълпи от поданици, преизпълнени с любов и ентусиазъм, полкове, които са ми верни до смърт, умиращи с моето име на уста, множество оръжия, а си струва дори да се измисли някакво чудновато оръжие, защото на сън всичко е възможно: да речем, средство за чистене на роднини, някакви античичовски оръдия или нещо от този род — така ще бъда готов за всяка една изненада и ако заговорът се появи, прехвърляйки се хитро и коварно от сън в сън, ще го смажа с един удар!»