Въздъхнал крал Мурдас с всичките алеи и площади на своето естество, толкова сложно било всичко това, и се заел за работа, иначе казано — заспал. Трябвало да сънува построени в карета бронирани полкове, с побелели генерали начело, и тълпи поданици, викащи за поздрав сред шум на барабани и тимпани, а се появил само един малък ръжен. Нищо — само един съвсем обикновен ръжен, малко тук-там поочукан. Какво да прави с него? Размишлявал и така, и иначе, а едновременно с това в него растяло някакво безпокойство, все по-силно, и слабост, и страх, докато не му просветнало: — Римува се с «унищожен»!!

Разтреперил се целият. Значи това е символ на падението, на разложението, на смъртта, иначе казано — шайката на роднините му сигурно се приближава крадешком, мълчешком, по подземни ходове, прокарани в онзи сън, към този сън, а той всеки момент ще рухне в предателската пропаст, прокопана от съня под съня му! Значи краят е близо! Смърт! Гибел! Но откъде? Как? От коя страна?

Заблестели десет хиляди лични сгради, затреперели подстанциите на Негово величество, окичени с ордени и препасани с лентите на Великите кръстове. Наградите подрънквали равномерно на нощния вятър, толкова силно се борел крал Мурдас със сънувания от него символ на падението. Най-сетне го преодолял, взел връх над него така, че изчезнал все едно никога не го е имало. Чудел се кралят къде ли е той самият? Наяве или в други сънища? Като че ли бил наяве, но откъде да бъде сигурен? А може би сънят за чичо му се е изсънувал вече и всички тревоги са напразни? Но все пак как да разбере това? Нямало друг начин освен със сънища-шпиони, представящи се за превратаджии, да претърсва и непрекъснато да преглежда цялата си кралска особа, държавата в себе си и никога повече духът на краля нямало да намери покой, защото винаги щял да бъде готов за това, че заговорът се сънува някъде в някакво затаено кътче на огромната му личност! Напред тогава, да крепнат верноподаническите мечти, да сънуваме васални адреси и тълпи от делегации, разпалени от духа на законността, да атакуваме със сънища всички оврази, тъмни кътчета и личностни простори, за да не може в тях да се скрие никаква измама, никакъв чичо нито за миг!