Джърт се появи отново и се задържа дълго. Беше облечен много изискано и изглеждаше в добра форма. Когато накрая образът му се стопи, на неговото място изникна едно смътно познато лице, което бях мярнал и преди това. Знаех, че това е благородник от Хаос, и затова се разрових из спомените си. Разбира се. Бе минало доста време, но все пак не бях го забравил съвсем. Беше Тмер от рода Джезби — най-големият син на покойния принц Роловианс, вече лорд и Господар на Пътищата на Джезби. Беше си пуснал къса испанска брадичка, допълваща гъстите му вежди, беше все така добре сложен, с приятна, макар и сурова външност. За него се говореше, че е смел и дори чувствителен.

На неговото място се появи принц Тъбъл, Господар на Пътищата на Чаникът, чийто образ преливаше непрекъснато ту в човешката, ту в демоничната си форма. Жизнерадостен, с могъщо телосложение и тънък усет за всичко. Той имаше зад гърба си вековен опит, които го бе дарил със завидна проницателност. Брадата му бе сплетена на плитчици, а големите му светли очи излъчваха невинност; Майстор в игрите от най-различен сорт.

Тмер се появи отново, а след него и Джърт. Кръгът се затвори отново от Тъбъл, след което черните ленти под повърхността замряха и езерото придоби предишния си вид. Изчаках още малко и след като не се появиха нови образи, се обърнах към Сухай:

— Отражението изчезна. Но аз все още не знам какво означава то.

— Какво видя там?

— Брат си Джърт — отвърнах аз. — Принц Тмер от Джезби и принц Тъбъд от Чаникът бяха също сред главните действащи лица.

— Чудесно — отбеляза Сухай. — Направо чудесно.

— Е и?

— Тмер и Тъбъл са също под Черния покров — точно като теб. Доколкото знам, Тмер си е в Джезби, а Джърт е тръгнал за областта Далгари.

— Джърт се е върнал?

Сухай кимна.

— Може би ще отиде в крепостта на майка ни в Ганту — предположих аз. — Или пък в имението на Сауал в Анч, на границата на Покрайнините.