— Кога ще е упокойната служба? — попитах аз.

— При следващото алено небе, след почти Пълно завъртане — отвърна Сухай. — Това означава, че ще имаш време да се наспиш и да си починеш. Може би.

— Какво искаш да кажеш с това „може би“?

— Като един от тримата, ти си под Черния покров. Точно затова те повиках тук, на едно от моите места за усамотение. — Той се обърна и премина през стената. Последвах го с халбата в едната ръка и сандвича в другата. Приседнахме край спокойно зелено езеро до един скалист хълм. Небето над нас беше ръждивокафяво. Замъкът на Сухай обхваща кътчета от целия Хаос и неговите Сенки, обединени от умопомрачителна плетеница от пътища и преходи. — Но щом си се сдобил с Колелцето, това ще ти осигури допълнителна независимост.

Той се пресегна и докосна пръстена. Усетих лека тръпка по пръста, ръката и рамото си.

— Вуйчо, докато бях твой ученик, ти често ме провокираше със загадъчни фрази — казах аз. — Но обучението ми вече завърши, затова си мисля, че имам правото да кажа, че нямам никаква представа за какво по дяволите говориш.

Той се усмихна и отпи от бирата си.

— Вгледай се в отраженията, те могат да ти кажат много.

— Отражения… — промълвих аз и вперих поглед в езерото.

Под повърхността заплуваха черни ленти и образи — Суейвил, положен на смъртното си ложе, майка ми, баща ми, демонични форми, които се появяваха и изчезваха, Джърт, аз самият, Джасра и Джулия, Рандъм и Файона, Мандор и Дуоркин, Бил Рот и още много лица, които не успях да позная…

Поклатих глава.

— Дотук отраженията не ми казват нищо.

— За това е нужно време — отвърна Сухай.

И аз пак се съсредоточих върху вихъра от лица и фигури.