— Виждам, че всичко е минало както трябва — отбеляза той.

Аз се ухилих и кимнах към все още превързаната му ръка.

— Точно както би трябвало да се очаква. Какво стана в Амбър, след като се запътих към Кашфа?

— Нови експлозии нямаше — каза Мандор. — Останах само колкото да се убедя, че не мога да бъда полезен с нищо повече. Преди това помогнах да поразчистим около епицентъра и да закърпим няколко опасно поддали стени. Чрез заклинания естествено. После помолих Рандъм да ме освободи, той благоволи и аз се прибрах у дома.

— Експлозия ли? В Амбър? — попита Сухай.

Аз кимнах.

— Интересите на Еднорога и Змията се сблъскаха в коридорите на двореца и това причини сериозни щети.

— Какво е принудило Змията да навлезе така дълбоко във Владенията на Реда?

— Причината се нарича в Амбър Рубинът на Справедливостта, а в Хаос — Окото на Змията.

— Разкажи ми по-подробно.

Направих един бърз преглед на последните си премеждия в двореца на Амбър, като пропуснах да спомена за разходката в Коридора на Огледалата и разкритията в покоите на Бранд. Докато говорех, погледът на Мандор прескачаше от Колелцето върху Сухай и обратно. Той осъзна, че съм забелязал това, и се усмихна.

— Значи Дуоркин е отново на себе си? — попита Сухай.

— Никога преди не съм го срещал — казах аз, — но ми се стори, че знае какво прави.

— А кралицата на Кашфа гледа с Окото на Змията?

— Не знам дали вижда нещо с него. Тя все още се възстановява след операцията на Дуоркин. Но мисълта определено е интригуваща. Ако може да гледа с него, какво ли би видяла?

— Изчистените, студени линии на вечността, ако мога да се изразя така. През всички Сенки. Нито един смъртен не би могъл да издържи дълго на подобна гледка.