— Във вените й тече кръвта на Амбър — казах аз.

— Наистина ли? Оберон?

Кимнах.

— Покойният владетел беше много активен човек — отбеляза Сухай. — И все пак подобно зрение би било истинско бреме — макар твърдението ми да се опира само на догадки — и ще изисква познаването на някои определени принципи. Нямам никаква представа какво би могло да излезе от това. Само Дуоркин би могъл да каже. Ако наистина е на себе си, той сигурно знае какво прави. Признавам неговото майсторство, въпреки че никога не съм знаел какво да очаквам от него.

— Значи го познаваш лично? — попитах аз.

— Познавах го — отдавна, преди да започнат несгодите му. Не знам дали да приветствам или да се боя от последния му ход. Ако се е възстановил, Дуоркин би могъл да направи много за общото добро. И все пак неговите интереси могат да бъдат и съвсем предубедени.

— Съжалявам, че не мога да внеса яснота но въпроса — казах аз. — За мен действията му са също толкова загадъчни.

— И аз съм доста объркан — обади се Мандор. — Но все още съм склонен да приема всичко като уреждане на отношенията на Амбър с Кашфа и Бегма. На този етап едва ли има смисъл да гадаем. По-добре да се съсредоточим върху някои от наболелите проблеми тук.

Неволно въздъхнах и подхвърлих:

— Като наследяването на трона ли?

Мандор изненадано вдигна вежди.

— О, значи лорд Сухай вече те е запознал със ситуацията?

— Не съвсем — отвърнах аз. — Но вече съм слушал толкова много за дворцовите интриги в Амбър, че съм станал нещо като експерт по въпроса. Предполагам, че тук нещата едва ли стоят по-иначе и наследниците от рода Суейвил вече са се вкопчили един в друг на живот и смърт.

— На прав път си — съгласи се Мандор. — Все пак мисля, че тук правилата се спазват много по-стриктно, отколкото в Амбър.

— И това е нещо. Що се отнася до мен, смятам да поднеса съболезнованията си и тутакси да отпраша нанякъде. Пратете ми после картичка, за да разбера кой е спечелил играта.