— Има си начини да се заобикалят дадените обети.

— Така е, но Бансиз изглежда напълно незаинтересован от подобна перспектива.

— Което не му пречи да си има свой любимец, на когото да помага от време на време. Някой от оцелелите претенденти да е поддържал близки връзки с Ордена на Бансиз?

— Доколкото знам, не.

— Не е изключено да става въпрос за сделка.

— Не е, но Бансиз не е от хората, които биха участвали в подобни пазарлъци.

— С други думи, смяташ, че той стои над боричканията за престола?

— Поне нямам доказателства за противното.

— Кой е главният претендент?

— Тъбъл от Чаникът.

— А вторият?

— Тмер от Джезби.

— Бива си го твоето езерце — казах на Сухай.

Той отново ми показа зъбите си.

— Нашият род замесен ли е в някаква вендета с родовете Джезби и Чаникът?

— Всъщност не.

— Но всеки да си пази гърба, нали?

— Да.

— Как се стигна дотук? Помия, че списъкът беше доста дълъг. Вартоломеева нощ на местна почва или какво?

— Не, убийствата си вървяха съвсем равномерно. Не се е стигало да кървави бани, откак състоянието на Суейвил се влоши значително, макар че някои от последните „инциденти“ са съвсем отскоро.

— Все трябва да е имало някакво разследване. Някой да е попадал в затвора по тази линия?

— Не, извършителите или успяваха да се измъкнат, или ги убиваха на място.

— Ами убитите? Сигурно са успели да разберат какви са били политическите им пристрастия.

— Не съвсем. Едни бяха професионалисти. Други минаваха просто за неспокойни натури, а някои дори имаха репутацията на душевноболни.

— Значи никакви интересни улики?

— Точно така.

— А съмнения?

— Тъбъл е сред заподозрените, само дето никой не смее да му го каже в очите. Той спечели най-много от развитието на събитията и би могъл да прибегне до нов удар. Бездруго политическата му кариера е гарнирана обилно с двойни игри, потайни ходове и убийства. Но от тогава измина доста време. Всеки има по няколко неудобни тайни в биографията си. От много години насам той минава за тих и консервативен човек.