— Но той успял и сега Лабиринтите са два.
— И?
— Лабиринтът на баща ти е също Знак на Реда. Затова изначалният баланс между Силите е нарушен в полза на Амбър.
— И как така си наясно с нещо, за което никой в Амбър дори не подозира, или пък всички са решили, че не си струва и аз да го знам?
— Твоят брат Мандор и принцеса Файона се досещаха и затова потърсиха доказателства. После представиха разкритията си на твоя вуйчо — лорд Сухай. Той на свой ред провери версията им и се убеди в нейната истинност, но в това време владетелят Суейвил беше вече на смъртния си одър. Знам всички тези подробности, тъй като именно Сухай ме изпрати да те намеря и ми нареди да те запозная със ситуацията.
— Мислех, че те е изпратила майка ми.
— Сухай беше убеден, че тя ще изпрати някого, и точно затова искаше да се добере до теб преди нея. Това, което ти казах за Лабиринта на баща ти, се пази все още в тайна.
— А от мен какво се очаква да направя?
— Не ми е поверена подобна информация.
Звездата грейна още по-ярко. Небето бе изпъстрено с оранжеви и розови пръски. Не след дълго към тях се присъединиха ивици зелена светлина, които се полюшваха като носени от вятъра шарфове.
Стрелнахме се отново напред и зелените конфигурации завзеха небето, превръщайки се в нещо като въртящ се бавно сюрреалистичен слънчобран. Пейзажът се размаза окончателно. Имах чувството, че част от съзнанието ми спи, макар да бях убеден, че съм съвсем буден. Времето си играеше с метаболизма ми. Усетих пристъп на невероятен глад. Заболяха ме очите.
Звездата блесна с нова сила. Крилата на Грайл засияха. Темпото ни като че ли нарастваше непрекъснато.
Краищата на черния път започнаха да се издигат нагоре, докато накрая се срещнаха над нас и се озовахме във вътрешността на цев, насочена право към синьо-бялата звезда.
— Още нещо, което да трябва да ми кажеш?
— Доколкото знам — не.
Разтрих лявата си китха и усетих, че нещо ми липсва. О, да. Фракир. Къде я бях оставил все пак? Спомних си. В апартамента на Бранд, вързана на леглото му. Но защо бях постъпил така? Мозъкът ми беше някак замъглен, спомените ми се отзоваваха мудно, като в сън.