Никой не погледна към Берг, когато се настаняваше в ъгъла. Само стопанинът, прегърбен мъж към четиридесетте с крив нос, се измъкна от тълпата да се осведоми какво иска новият посетител.

— Вечеря — кратко каза Берг.

— Отдалеч, а? — доловил акцента, запита стопанинът.

— От Брабант.

Кръчмарят се отдалечи с лек поклон. Берг го изпрати с поглед, пълен с недоумение, но веднага забрави за него, защото смехът и разговорите наоколо неочаквано стихнаха.

Пролуките между гърбовете му позволяваха да вижда какво става в кръга. Към момъка на пейката чинно се приближи шишко с тройна брадичка. Побутна го по рамото и момъкът трепна като ударен от ток. Тълпата се раздвижи. Момъкът стана и за изумление на Берг заедно с него се вдигна и пейката. Момъкът плавно изви тяло, пейката също се изви и всички тогава видяха, че тя здраво е залепнала за панталоните. Избухна възторжен рев.

На Берг всичко му стана ясно. Как не се сети веднага, че това е посвещаване в майстор пивовар. Кандидатът трябваше да свари бира, да излее канче върху току-що рендосана пейка, да седне с новите панталони и ако бирата е хубава, те трябваше да залепнат. Значи пивоварите в града се увеличиха с още един майстор.

Имаше нещо непосредствено детско в последвалото веселие. Берг с мъка дъвчеше непоносимо жилавото месо и усещаше нещо като завист. Той не би могъл да се смее така гръмогласно, да удря така момъка с юмруци, да излива в устата си реки от вино и бира, да лапа големите късове месо, да тропа с ботуши, отдавайки се простодушно на моментното настроение. Извика стопанина, плати и излезе.

Небето се бе изчистило от облаците. От мястото, където се намираше луната, се сипеше млечна светлина. Светлееше само над начупената линия от покриви. Но долу всичко тънеше в пълен мрак. Берг едва успя да направи десетина крачки, когато видя пред себе си запалени факли. Обърна се. Отзад към него се приближаваха също такива трепкащи светлини. Блеснаха оръжия. Нощната стража.