— На люлката! — главата на епископа се затресе. — И то още утре.

— А нея какво да я правим? — бързо запита нечий глас зад гърба на Берг. — Същото ли?

— И нея. И то по-напред! Пред очите му, пред очите ти, Берг! Още ли не трепериш? На бавен огън ще се печете заедно с плода от престъпната ви връзка… Помисли за разкаяние, помисли!

Епископът падна в креслото. Ако не бяха пламтящи те му очи, човек би го взел за труп. Берг презрително спи рамене.

Отведоха го в килия и там го оковаха във вериги. Резето щракна, тропотът по стълбите стихна.

Берг лежа известно време неподвижно. Че се оказа двойник на някакъв тукашен Берг, беше, разбира се, подозрително съвпадение, но сега нямаше смисъл да обсъжда теорията на вероятностите. Възможно е да става дума за същия оня Берг, чийто гроб… Не е важно! Този неизвестен Берг от тринадесети век бе извършил нещо сериозно, враговете му бяха устроили капан, а в него попадна човекът от двадесет и първи век. Ама че положение! С какво го заплашваха? Ах да, с люлка…

Догади му се от отвращение и гняв. Връзваха осъдения на края на лост и ту го спускаха в огъня, ту го издигаха, колкото да си поеме дъх — ето това представляваше люлката. Бавно опичане на човека. Животни, тъпи садисти! Ще им покаже той… Ще има да подскачат, размахвайки раса. Ще видят те каква муха се е хванала в паяжината им. Интересно какви ли мутри ще направят утре…

Луната все по-често надничаше иззад облаците, чертаейки на пода издължената сянка на решетката.

Берг иззвънтя с веригите и тържествуващо се усмихна. Глупави, дебели вериги от лош метал, наивна решетка на широкия отвор — тези тъмничари дори не подозират какво представлява човекът от двадесет и първи век и на какво е способен.

— Не ми харесва този хотел — предизвикателно рече Берг. — Влажно, студено. И въобще, нима ще се оставя, просто така, за попълване на знанията да…