Омразата към мене, твоя истински приятел, ще те подкрепи, ще те направи по-смел, ще окрили душата ти, ще придаде на стоновете ти чисто и убедително звучене, ще систематизира твоите конвулсии и ще въведе ред във всеки от последните ти мигове, а това все пак не е малко… Що се отнася до мене, обещавам, че няма да говоря много и няма да коментирам нищо, защото ако постъпя иначе, мога да ти навредя с толкова прекаленото си приятелство, което не би понесъл, защото, наистина, имаш отвратителен характер. Но ще превъзмогна и това, тъй като, отговаряйки с доброта на злото, ще те унищожа, а по този начин ще те избавя от самия тебе — от приятелски чувства, повтарям, не от фанатизъм, защото симпатията не затваря очите ми за твоята мерзка природа…

Тези думи били прекъснати от вик, който изведнъж се изтръгнал от гърдите на Автоматей.

— Кораб! Кораб!! Кораб!!! — крещял той безсъзнателно и, скочил на крака, започнал да бяга по брега в двете посоки, да хвърля във водата камъни, да размахва с всички сили ръце, а най-вече да дере гърлото си до небесата до пълно пресипване, което между другото било ненужно, защото корабът явно се насочвал към островчето и скоро оттам изпратили спасителна лодка.

По-късно станало ясно, че капитанът на кораба, с който пътувал Автоматей, успял малко преди потъването да изпрати радиограма с призив за помощ, благодарение на което цялата морска околност се претърсвала от множество кораби и именно един от тях стигнал до островчето. Когато лодката с моряците доплавала до плиткото край брега, Автоматей искал отначало да скочи в нея сам, но след кратък размисъл се върнал тичешком за Вух, защото се страхувал, че ще нададе вик, който дошлите ще чуят, а това можело да предизвика неприятни въпроси, че дори и обвинения от страна на електроприятеля. За да избегне това, той взел Вух и като не знаел как и къде да го скрие, пъхнал го бързешком обратно в ухото си. Настъпили многословни сцени на поздрави и благодарности, при които Автоматей се държал много шумно, защото се страхувал, че някой от моряците ще чуе гласчето на Вух. Защото електроприятелят говорел през цялото време, повтаряйки: