Касандра растеше хубава, но необичана, защото трудно е, дори за родителите, да обикнат едно толкова устато момиче, което непрекъснато изрича неприятни истини. Години по-късно, когато тя беше поиздула вече пазвата на туниката си, а наедрелите й ханшове бяха вдигнали самата туника още по-нагоре, тя продължаваше да се шляе из Троя все така самотна, защото ергените се плашеха от грубата й откровеност. Само веднъж я пожелаха сериозно. Главният жрец на Аполон, който най-добре знаеше как стоят нещата с ясновидството, я завари в празния храм и опита с гръмовни приказки и благовонни илюминации да се представи за бога, комуто служеше, но младата ясновидка го позна и зверски ухапа лъжебожествената ръка, която настояваше да се вмъкне под туниката й.

За да предотврати скандала — момичето беше царска дъщеря, жрецът веднага обяви публично, че тя е отблъснала самия Аполон и той я е прокълнал никой да не вярва на думите й. А хората естествено повярваха на жреца, не на неприятното остроезично момиче, което напразно им разказваше истината за случая.

След този ден самотата на Касандра стана двойно по-страшна. Мъжете вече съвсем не я поглеждаха — щом бе отказала на самия Аполон, значи за тях нямаше никакви шансове. Презряха я и жените. От завист, разбира се: да откажеш не на кого да е, а на най-красивият от красивите, на Слънцеликия! Пък и ако всички почнат така да отказват на боговете, докъде ще се стигне? А цялото й семейство окончателно я намрази, загдето бе му попречила да се сроди с Олимп.

Естествено бе в отговор на такова отношение Касандра да се озлоби към троянци. Но и прорицателските й способности се изостряха, защото известно е, че тъкмо самотата обогатява и наблюдателността, и силата на ума, и познанията за хората. Ето защо тя почти сладострастно предричаше края на славната Троя.