Още в началото тя казваше на брат си Парис: «Парисе, иди, иди домъкни оная хубостница в Троя, че да ви гледам после резила!» И не можеше да се разбере точно окуражава ли го, или го предупреждава. Но все едно никой не я слушаше.

Виж, Хектор, единствения от рода си, когото обичаше, тя предупреди съвсем недвусмислено, не с неясните приказки на другите ясновидки:

— Бате, не излизай срещу Ахил. Ще те утрепе Пелеевият, повярвай ми! Ще те утрепе и като куче ще те влачи около Троя.

Хектор беше не само силен и умен, но и добросърдечен, затова не й отвърна като другите («Я си затваряй калната уста.»), а кротко й каза:

— Знам, сестро, но дългът го налага. С какви очи ще гледам после народа си! — И добави с тъжна насмешка: — Пък и ти каква пророчица ще си ми, ако това, дето го казваш, не излезе вярно! Нали Аполон така те е проклел, ти да казваш истините, пък ние само да не ти вярваме.

След като Хектор загина, нищо вече не свързваше Касандра с родния й град. Тя се катереше по стените му, сякаш пияна от нетърпението си, гледаше към лагера на гърците и караше войниците да й показват кой е Агамемнон, кой е Аякс, Малкия или Големия, и кой е Одисей, който щеше да вкара гибелния кон в Троя. Тя не беше сляпа, както най-добрите храмови ясновидки, но все пак беше доста късогледа и не можеше от толкова далеч да разпознае прославените герои, та си изкарваше яда на бедните войници:

— Е, те тия ще ви видят сметката! Хич не си въобразявайте, че нещо ще направите! Боговете отдавна са го решили.

Приам, царят, се видя принуден да изолира дъщеря си, за да не обезверява и разлага войската му. Той нареди да я затворят в храма на Атина, с надеждата, че тя най-после ще поумнее, като поседи при богинята на мъдростта. Обзаведоха й едно уютно ложе в адитона — онова най-свято място в храма, достъпно само за главния жрец; на него възложиха и да се грижи за прехраната й.

Касандра не се възпротиви. Тя знаеше, че краят е близо и искаше да се подготви за него.