— Хайде, геройо, върви да се биеш!

На него не му се сражаваше вече и той викна възторжено:

— Ей, ама ти ми се хареса, знаеш ли! Аз ще те взема за наложница.

Касандра изобрази най-трагичното примирение, на което бе способно лицето й.

— Не може, мили. Ще ме вземе Агамемнон.

— Откъде накъде! — възбунтува се младата кръв на Аякс. — Аз пръв те видях.

— Така ще стане — повтори тя в ясновидски унес.

— Ама ти и това ли видя?

— Ъхъ — кимна тя, досадена от глупостта му. — Иди го доведи!

— Как пък не! Аз да ти го довеждам! — рече гордо младият пълководец.

— Глупчо, като разпределя плячката, ще ти отдели повече.

— Теб искам! Не ми трябва друга плячка — пламенно й заяви той.

— За какво съм ти, да ти предсказвам все лоши неща ли?

— Но това, което одеве ми предсказа… — ухили се Аякс и й намигна.

— За теб може да е хубаво, за боговете може да е лошо.

— Дай тогава поне още веднъж, щом така и така…

— Не бива. Атина ще се разсърди.

— Щом първия път не се разсърди…

— Ще те погуби, ти казвам! — опита тя още веднъж да го отклони.

Аякс обаче изръмжа страховито, както ръмжеше, когато се хвърляше в боя, за да сплаши противника, и зверски я награби. Сега изнасилването излезе почти истинско и повече й се хареса, но Касандра си остана неумолима. Когато той, потен и възторгнат от себе си, извика самодоволно: «Е, хайде, богиньо, сега вече можеш да ме погубиш!», тя му рече с плашещо спокойствие:

— Не бързай, и това ще стане.

— Ти… сериозно ли?

— Сериозно, мили.

Младият герой панически застяга многобройните каишки на бойните си доспехи.