Той се опомни чак в адитона, когато тя почти го събори върху царски застланото ложе.

— Откъде знаеш, че аз…

— Аз съм Касандра — отвърна тя и веднага осъзна грешката си, защото той се изплаши. Явно клеветата на жреца бе стигнала и в лагера на гърците. Побърза да го успокои: — Не бой се, пий! Пийни си от това винце. Вие нямате по-хубаво.

Тя грациозно вдигна ритона над лицето му, отпуши дупката в козето краче и виното шурна. Ще не ще, героят трябваше да си отвори устата, ако не искаше то да напълни доспехите му.

След като изгълта половината ритон, победителят наистина се успокои.

— И защо си ме чакала?

Касандра свенливо спусна дългите си мигли.

— Да ме изнасилиш.

— Да какво?… Аз?

— Нали знаеш, че виждам в бъдещето? Видях го вече. Така ще пише и в историята на Троя: че Аякс е изнасилил Касандра.

— Кой Аякс? Ма… ма…

— Малкия! — потвърди ясновидката.

— Чакай — спря той ръката й, която пак надигаше ритона. — Амиии… щом вече си го видяла, може и да не го правим, а?

— Не може — строго отвърна Касандра. — Такава е волята на боговете.

— Ама тука ли? В храма? Какво ще каже Атина?

— Каквото ще каже, казала го е вече. Пий! Пий, да се съвземеш!

Виното беше сладко и силно; Касандра не бе го разредила с вода, както правеха гърците. А след цял ритон такова вино веднага почваш да гледаш по-смело и на хората, и на боговете.

Малкия Аякс нямаше голям опит в изнасилванията. Дори бе си наумил, щом влязат в Троя да се поупражни с някоя и друга троянка, но така се увлече в преследването на противника, че забрави решението си. Въпреки това нещата, общо взето, се получиха. Той поне беше доволен.

Както всички момичета обаче, Касандра остана разочарована от първия си досег с мъжа. И докато той дремеше блажено на рамото й, тя си мислеше с пророческа трезвост, че Малкия Аякс е твърде млад и сигурно не ги умее още тия работи. Пък и какво ли бъдеще щеше да й предложи той? Тя е царска дъщеря, не биваше да се хвърля в ръцете на разни хлапаци. И тя решително го събуди: