— Като две грахови зрънца от шушулка! — додаде Стан.

— И все пак не мога да повярвам… — започнах аз.

— Не да повярвате, господине, а да знаете. Вземете за пример гъсениците и пеперудите. Нищо общо между тях, нали? Но в същото време са едно и също. А самият Живот на Земята? Как може мъртвата скала в първичния океан да бъде ударена от гръм и да оживее? Как може гръмотевичната буря да породи живот? Не знаем, казват учените. Просто е станало. Боже, малко наука! Така че, драги ми господа, ето ни и нас. Случили сме се. Без начало и без край. Наполовина гъсеници, наполовина нощни пеперуди.

— И още нещо — възкликна Стан. — Двамата с Оли ще живеем вечно.

— Вечно? — ахнах аз.

— Не е ли това, което винаги сте желаели още навремето? Когато правихме шоуто в Дъблин и всички крещяха: „Стан! Оли! Не умирайте“? Ето защо ще бъде така — завърши Стан с насълзени очи, вперил поглед в годините напред. — Ще се върнем за нашето последно Прощално турне. Вписано е в договора ни, година след година, след година… — гласът му намаля до шепот, — … завинаги.

— Завинаги — прошепна някой.

— Или вечно — жизнерадостно каза Оли. — Което се случи първо.

— А къде ще ходите оттук? — попитах аз.

— В това съзвездие има сума ти планети. Осем са обитаеми, на други седем има колонии. Множество Самотници чакат своите кумири да се покажат и да спасят цивилизацията. Но ето че пак почнах.

— Вие сте Христос без разпятие — тихо каза Майк. — Най-обичните интергалактични синове на Бог. Назарет без сълзи.

— Какво ли щяхте да кажете, ако ни познавахте каквито бяхме в действителност — каза Стан. — Оли два пъти по-надут, аз два пъти по-мълчалив.

— Не бих казал това! — извика Оли.

— Току-що го направих — каза Стан.

— Е — каза Харди и размърда пръсти, — трябва да кажем „та-та“. Тази нощ клонът на ирландските сираци на Центавър организира гуляй. Двамата със Стенли трябва да водим Разрушителното дерби. Нали, Стенли?