
Хелена. Престанете вече!
Домин. Поговорете с гостенката, Сула. Тя е рядък гост.
Сула. Моля, госпожице, седнете. (Двете сядат.) Добре ли пътувахте с кораба?
Хелена. Да, ра-разбира се.
Сула. Не се връщайте с „Амелия“, госпожице Глори. Барометърът силно спада, на седемстотин и пет. Почакайте по-добре „Пенсилвания“, това е един много добър, много здрав кораб.
Домин. Колко добър?
Сула. Двайсет морски възела в час. Тонаж дванайсет хиляди.
Домин (смее се). Достатъчно, Сула, достатъчно. Покажете ни как владеете френски.
Хелена. Вие говорите френски?
Сула. Говоря четири езика. Пиша Dear Sir! Monsieur! Geehrter Herr! Уважаеми господине!
Хелена (скача). Това е шарлатанство. Вие сте шарлатанин! Сула не е робот, Сула е момиче като мене! Сула, това е позорно — защо играете тази комедия?
Сула. Аз съм робот.
Хелена. Не, не, вие лъжете! О, Сула, простете ми, аз зная — принудили са ви да им правите реклама! Сула, вие сте момиче като мене, нали? Кажете!
Домин. Съжалявам, госпожице Глори. Сула е робот.
Хелена. Вие лъжете!
Домин (изправя се). Как? (Звъни.) Извинете, госпожице, в такъв случай ще трябва да ви убедя. (Влиза Марий.)
Домин. Марий, отведете Сула в анатомическата зала за дисекция. Бързо!
Хелена. Къде?
Домин. В анатомическата зала. Като я разрежат, ще отидете да я видите.
Хелена. Няма да отида.
Домин. Пардон, вие твърдяхте, че лъжа.
Хелена. Вие искате да я убият?
Домин. Машините не се убиват.
