Хелена (прегръща Сула). Не бойте се, Сула, няма да ви дам! Кажете ми, гълъбче, всички ли са така жестоки към вас? Не бива да търпите това, чувате ли? Не бива, Сула!

Сула. Аз съм робот.

Хелена. Все едно. И роботите са хора като нас. Сула, вие ще се оставите ли да ви разрежат?

Сула. Да.

Хелена. О, вие не се боите от смъртта?

Сула. Не зная, госпожице Глори. Хелена. Знаете ли какво ще стане с вас?

Сула. Да, ще престана да се движа. Хелена. Това е ужасно!

Домин. Марий, кажете на госпожицата кой сте!

Марий. Робот Марий.

Домин. Ще отведете ли Сула в анатомическата зала?

Марий. Да.

Домин. Ще я съжалявате ли?

Марий. Не зная.

Домин. Какво ще стане с нея?

Марий. Ще престане да се движи. Ще я сложат в трошачката.

Домин. Това е смърт, Марий. Боите ли се от смъртта?

Марий. Не.

Домин. Ето виждате ли, госпожице Глори? Роботите не са привързани към живота. Всъщност няма и за какво. Нямат удоволствия. Те са по-незначителни и от тревата.

Хелена. О, престанете! Поне ги отпратете да си вървят.

Домин. Марий, Сула, можете да си отидете. (Сула и Марий излизат.)

Хелена. Те са ужасни! Това, което правите, е отвратително!

Домин. Защо отвратително?

Хелена. Не знам. Защо… защо сте я нарекли Сула?

Домин. Не е ли хубаво това име?

Хелена. То е мъжко име. Сула е бил римски пълководец.

Домин. О, мислехме, че Марий и Сула са били влюбени.