Хелена. Сърдите ли ми се? Домин. Пази боже! Мисля само, че… че можехме да говорим за други неща. Ние сме само шепа хора между стотици хиляди роботи, и нито една жена. Говорим само за производството, по цял ден, всеки ден… Като прокълнати сме, госпожице Глори.

Хелена. Така съжалявам, дето казах, че… че… лъжете… (Чука се.)

Домин. Влезте, момчета. (Отляво влизат инж. Фабри, д-р Гал, д-р Халемайер, строителят Алквист.)

Д-р Гал. Извинете, не пречим ли?

Домин. Елате. Госпожице Глори, това са Алквист, Фабри, Гал, Халемайер. Дъщерята на президент Глори.

Хелена (смутено). Добър ден.

Фабри. Нямахме представа…

Д-р Гал. Безкрайно сме поласкани…

Алквист. Добре дошли, госпожице Глори. (Отдясно се втурва Бусман.)

Бусман. Ей, какво става тук?

Домин. Ела, Бусман. Това е Бусман, госпожице. Дъщерята на президент Глори.

Хелена. Приятно ми е.

Бусман. Божичко, ама че славно! Госпожице Глори, можем ли да изпратим каблограма до вестниците, че сте благоволили да посетите…

Хелена. Не, не, моля ви се!

Домин. Госпожице, седнете, ако обичате.

Бусман, Фабри, Д-р Гал. Моля! (Притеглят креслата.) Заповядайте!

Алквист. Как пътувахте, госпожице Глори?