Хелена. Не, Марий и Сула са били пълководци и са воювали един срещу друг през… през… вече не зная през коя година.

Домин. Елате до прозореца. Какво виждате?

Хелена. Зидари.

Домин. Това са роботи. Всички наши работници са роботи. А там, долу, виждате ли нещо?

Хелена. Някаква канцелария.

Домин. Счетоводство. А в него…

Хелена. Чиновници.

Домин. Това са роботи. Всички наши чиновници са роботи. Като видите фабриката… (В този момент засвирват фабричните сирени.) Обед. Роботите не знаят кога да престанат да работят. В два часа ще ви покажа нощвите.

Хелена. Какви нощви?

Домин (сухо). Бъркачката на тесто. Във всяка се бърка материал за хиляда робота наведнъж. После каците за черните дробове, мозъците и така нататък. После ще видите фабриката за кости. После ще ви покажа предачната.

Хелена. Каква предачна?

Домин. Предачната на нерви. Предачната на кръвоносни съдове. Предачната, в която се изпридат отведнъж цели километри храносмилателни тръби. После монтьорната, където се монтира всичко, разбирате ли, като автомобилите. Всеки работник монтира само една част и роботът отива автоматически при втори, при трети, до безкрайност. Това е най-интересното зрелище. После идва ред на сушилнята и на склада, където пресните изделия работят.

Хелена. Боже мой, веднага ли трябва да работят?

Домин. Пардон. Работят както работят нови мебели. Привикват със своето съществование. Срастват някак си вътрешно. Много неща в тях дори доизрастват. Разбирате ли, трябва да оставим малко място и за естествен развой. И междувременно изделията се апретират.

Хелена. Какво е това?

Домин. Това, което при хората е училището. Учат се да говорят, да пишат и да смятат. Впрочем те имат страхотна памет. Ако им прочетете двайсеттомна енциклопедия, ще ви повторят всичко поред. Никога не измислят нещо ново. Биха могли сносно да преподават в университета. После се разпределят и се разпращат. По петнайсет хиляди парчета на ден, като не смятаме постоянния процент дефектни, които се хвърлят в трошачката… и така нататък, и така нататък.