Хелена. Братя, аз дойдох не като дъщеря на президента. Дойдох от името на Лигата на хуманността. Братя, Лигата на хуманността има вече над двеста хиляди членове. Двеста хиляди души стоят зад вас и ви предлагат своята помощ.

Бусман. Двеста хиляди души, няма що, това е вече хубаво, това е вече много хубаво.

Фабри. Винаги съм ви казвал, че нищо не може да се сравни с нашата стара Европа. Виждате ли, не ни е забравила. Предлага ни помощ.

Д-р Гал. Каква помощ? Театър?

Халемайер. Оркестър?

Хелена. Нещо повече…

Алквист. Вас самата?

Хелена. О, само за мен да става дума! Ще остана, ако това е нужно.

Бусман. Господи, каква радост!

Алквист. Домин, ще отида да приготвя за госпожицата най-хубавата стая.

Домин. Почакайте малко. Страхувам се, че… че госпожица Глори още не се е доизказала.

Хелена. Не, не съм се доизказала. Освен ако ми затворите устата насила.

Д-р Гал. Хари, само да посмеете!

Хелена. Благодаря ви. Знаех, че ще ме защитите.

Домин. Пардон, госпожице Глори. Сигурна ли сте, че говорите с роботи?

Хелена (стъписва се). А с кого?

Домин. Съжалявам. Тези господа са всъщност хора като вас. Като хората в цяла Европа.

Хелена (към останалите). Вие не сте ли роботи?

Бусман (кикоти се). Боже опази!

Халемайер. Пфу, роботи!

Д-р Гал (смее се). Много благодаря!

Хелена. Но… това не е възможно!

Фабри. Честна дума, госпожице, ние не сме роботи.

Хелена (към Домин). Защо ми казахте тогава, че всички ваши чиновници са роботи?