Домин. Да, чиновниците. Но директорите не. Позволете, госпожице Глори: инженер Фабри — генерален технически директор на Росумовите универсални роботи. Доктор Гал — началник на физиологическото и експериментално отделение. Доктор Халемайер — директор на Института по психология и възпитание на роботите. Консул Бусман — генерален търговски директор. И строителят Алквист — шеф на строежите на Росумовите универсални роботи.

Хелена. Простете ми, господа, че… че… Това, което направих, е ужасно, нали?

Алквист. Има си хас, госпожице Глори. Моля, седнете.

Хелена (сяда). Глупаво момиче съм аз. Сега… сега вие ще ме изпратите с първия кораб обратно.

Д__-р Гал__. За нищо на света, госпожице. Защо трябва да ви изпращаме обратно?

Хелена. Защото вече знаете… защото… защото ще ви разбунтувам роботите.

Домин. Скъпа госпожице Глори, тук идваха вече над сто спасители и пророци. Всеки кораб докарва някого. Мисионери, анархисти, Армията на спасението, какво ли не. Косата да ти настръхне, като си помислиш колко религии и колко безумци има по света.

Хелена. И вие ги оставяте да говорят пред роботите?

Домин. Защо не? Досега всички се провалиха. Роботите запомнят всичко, но нищо повече. Дори не се смеят на това, което им говорят хората. Наистина просто да не повярва човек. Ако ви е интересно, скъпа госпожице, ще ви отведа в склада на роботите. Там са около триста хиляди.

Бусман. Триста четирийсет и седем хиляди.

Домин. Добре. Можете да им говорите каквото искате. Можете да им прочетете Библията, логаритмичната таблица или каквото обичате. Можете дори да им изнесете лекция за човешките права.

Хелена. О, мисля, че… ако се прояви малко обич към тях…

Фабри. Невъзможно, госпожице Глори. На света няма нищо по-чуждо на човека от робота.