Хелена. Боже мой, това е истински банкет! А какво може да готви господин… строителят…

Домин. Алквист? Нищо. Само ще подреди масата, а… а Фабри ще намери малко плодове. Много ни е скромна кухнята, госпожице Глори.

Хелена. Исках да ви попитам…

Домин. И аз исках да ви питам нещо. (Поставя часовника си на масата.) Разполагаме с пет минути.

Хелена. Какво искате да ме питате?

Домин. Пардон, вие първа ме попитахте.

Хелена. Може би е глупаво, но… защо произвеждате женски роботи, щом… щом…

Домин. …щом при тях, хм, щом при тях полът няма никакво значение?

Хелена. Да.

Домин. Защото има търсене. Слугини, продавачки, машинописки… хората са свикнали на това.

Хелена. А… а кажете ми, роботите… и женските… в отношенията си едни към други… абсолютно ли…

Домин. …а бсолютно са безразлични, скъпа госпожице. Няма и следа от някакви симпатии.

Хелена. О, това е… ужасно!.

Домин. Защо?

Хелена. То е… то е… така неестествено! Човек не знае да се отвращава ли от тях, или… да им завижда… или може би…

Домин. … да ги съжалява.

Хелена. По-скоро това!… Не, престанете! Какво искахте да питате?

Домин. Исках да попитам, госпожице Глори, ще ме, вземете ли?

Хелена. Как да ви взема?

Домин. За мъж.

Хелена. Не! Как ви дойде наум?

Домин (гледа часовника). Остават три минути. Ако не се омъжите за мен, ще трябва да се омъжите за някого от другите петима.

Хелена. Пазил ме господ! Защо трябва да се омъжа?

Домин. Защото всички поред ще ви направят предложение. Хелена. Как могат да се осмелят?