Домин. Възможно е. Но не можем да се съобразяваме с това, което ще се изгуби, когато преустройваме света от Адама. Адаме, Адаме! Няма вече да изкарваш хляба си с пот на челото; няма да познаваш глад и жажда, умора и унижение; ще се върнеш в рая, където те хранеше божията ръка. Ще бъдеш свободен и независим; няма да имаш друга задача, друга работа, други грижи, освен да се усъвършенствуваш. Ще бъдеш господар на сътворението.

Бусман. Амин.

Фабри. Да бъде.

Хелена. Объркахте ме. Аз съм едно глупаво момиче. Иска ми се… иска ми се да вярвам в това.

Д-р Гал. Вие сте по-млада от нас, госпожице Глори. Всичко ще доживеете.

Халемайер. Така е. Аз мисля, че госпожица Глори може да закуси с нас.

Д-р Гал. Разбира се! Домин, помолете я от името на всички ни.

Домин. Госпожице Глори, окажете ни тази чест.

Хелена. Но нали това… Как бих могла?

Фабри. За Лигата на хуманността, госпожице.

Бусман. И в нейна чест.

Хелена. О, в такъв случай… може би…

Фабри. И така, слава! Госпожице Глори, извинете за пет минути.

Д-р Гал. Пардон.

Бусман. Господи, трябва да изпратя каблограмата…

Халемайер. Дявол да го вземе, аз забравих… (Всички освен Домин хукват навън.)

Хелена. Защо излизат всички?

Домин. Отиват да готвят, госпожице Глори.

Хелена. Какво да готвят?

Домин. Закуската, госпожице Глори. На нас ни готвят роботи и… и… понеже нямат никакъв вкус, не е съвсем… Халемайер е всъщност цар на скарата. Гал умее да прави някакъв сос, а Бусман е специалист по омлетите…