Хелена. Но нали…

Домин. Те си спомниха.

Хелена. Кои?

Домин. Бусман, Халемайер, всички. Бръкни ей в тоя джоб, искаш ли?

Хелена (бърка в джоба му). Какво е това? (Изважда кутийка и я отваря.) Перли! Цяла огърлица! Хари, за мен ли е?

Домин. От Бусман, моето момиче.

Хелена. Но… ние не можем да приемем такова нещо, нали?

Домин. Можем. Бръкни в другия джоб!

Хелена. Дай. (Изважда от джоба му револвер.) Какво е това?

Домин. Пардон! (Взема револвера от ръцете й и го скрива.) Не е това. Бръкни.

Хелена. О, Хари, защо носиш револвер?

Домин. Просто така, попадна ми.

Хелена. Ти никога не си носил револвер!

Домин. Имаш право, никога. Ето в тоя джоб.

Хелена (бърка). Кутийка! (Отваря я.) Камея! Но това е… Хари, това е гръцка камея!

Домин. Очевидно, да. Поне така твърди Фабри.

Хелена. Фабри? Фабри ли ми я подарява?

Домин. Разбира се. (Отваря вратата вляво.) Я гледай ти! Хелена, ела да видиш!

Хелена (в рамката на вратата). Боже, колко е хубаво! (Тича нататък.) Ще полудея от радост! Това от теб ли е?

Домин (стои на вратата). Не, от Алквист. А там…

Хелена. От Гал! (Показва се на вратата.) О, Хари, срамувам се, че съм така щастлива.

Домин. Ела. Това ти донесе Халемайер.

Хелена. Тези разкошни цветя?

Домин. Тези. Това е нов вид — Cyclamen Helenae. Отгледал я в твоя чест… Хубава е като теб.

Хелена. Хари, защо… защо всички…

Домин. Толкова много те обичат. А аз съм ти, хм… Боя се, че моят подарък е малко… Погледни през прозореца!