Нана. Гнус ви е. Всеки човек требва да го е гнус. Нали и псето, че е псе, и него го е гнус, и мръвка месо не ще от тех; дръпва си опашката и вие, като усети тия нечовеци, пфу.

Хелена. Кучето няма разум.

Нана. То е по-добро от тех, Хелено. То си знае, че е нещо повече от тех и че е създадено от господа бога. Та нали и конят, що е кон, и той се плаши, га срещне поганец. Па и малки си нема, а псето си има малки, и всеки си има малки…

Хелена. Моля те, Нана, закопчавай!

Нана. Ей сегичка, ей сегичка. Казвам ти, това е против волята господня, внушение гяволово е това, да правиш ти грозотии с машина. Подигравка с всевишния (вдига ръка), докачение богу, който ни е създал по свой образ и подобие, Хелено. А вие охулихте образа божи. Затуй страшно наказание небесно ви чака, запомнете от мен, страшно наказание небесно!

Хелена. Какво мирише тук?

Нана. Цветята. Господарят ги донесе.

Хелена. Ах, те са чудесни! Нана, виж! Чудесни са! Какво е днес?

Нана. Не зная. Но требваше да е вече краят на света. (Чука се.)

Хелена. Хари? (Влиза Домин.)

Хелена. Хари, какво е днес?

Домин. Познай, мила!

Хелена. Имен ден ли ми е? Не! Рожден ден?

Домин. Нещо по-хубаво.

Хелена. Аз не зная… Кажи бързо!

Домин. Днес се навършват десет години от деня, в който ти пристигна тук.

Хелена. Вече десет години? Точно днес… Нана, моля те…

Нана. Добре де! Излизам! (Излиза надясно.)

Хелена (целува Домин). Как си си спомнил!

Домин. Срамувам се, Хелена. Не си спомних.