Домин. Наистина.

Хелена (с предишния тон): Но аз ви предупреждавам, господине, тази млада девойка има страшни помисли.

Домин. За бога, госпожице Глори, как е възможно! Може би няма да искате да се омъжите повторно?

Хелена. Не, не, пази боже! Това и насън не й е минавало през ума! Дошла е с намерение да разбунтува вашите отвратителни роботи!

Домин (скача). Да разбунтува роботите!

Хелена (става). Хари, какво ти е?

Домин. Ха-ха, госпожице Глори, отлично! Да разбунтува роботите! Знаете ли, по-скоро ще разбунтувате вретена и кабърчета, отколкото нашите роботи! (Сяда.) Знаеш ли, Хелена, ти беше прекрасно девойче; подлуди всички ни.

Хелена (сяда при него). О, тогава всички ми импонирахте толкова много! Приличах на момиченце, което се беше загубило между… между…

Домин. Между какво, Хелена?

Хелена. Между огромни дървета. Бяхте така сигурни в себе си, така силни! И виждаш ли, Хари, през тези десет години аз нито веднъж не се освободих от това… това притеснение или какво, а вие никога не се усъмнихте… Дори когато всичко се осуетяваше.

Домин. Какво се е осуетявало?

Хелена. Вашите планове, Хари. Когато например работниците се бунтуваха срещу роботите и ги чупеха и когато хората дадоха оръжие на роботите срещу тези бунтове и роботите избиха толкова народ… И когато по-късно правителствата направиха войници от роботите и избухнаха толкова войни, и всичко това, разбираш ли?

Домин (става и се разхожда). Ние го предвиждахме, Хелена. Разбираш ли, товае преход… към новите отношения.

Хелена. Целият свят ви се кланяше… (Става.) О, Хари!

Домин. Какво има?