Хелена (спира го). Затвори фабриката и да заминем! Всички!

Домин. Моля ти се, какво общо има това?

Хелена. Не зная. Кажи, нали ще заминем. Аз така се страхувам от нещо!

Домин (хваща я за ръцете). От какво, Хелена?

Хелена. О, не зная! Като че ли над нас и над всичко се сгромолясва нещо… неотвратимо… Моля ти се, направи това! Вземи ни всички оттук! Ще намерим в този свят място, дето няма никой, Алквист ще ни построи къща, всички ще се оженят и ще имат деца, а после…

Домин. Какво после?

Хелена. После ще започнем нов живот, Хари. (Телефонът иззвънява.)

Домин (откъсва се от Хелена). Прощавай! (Взема слушалката.) Ало… да… Какво? Аха. Тръгвам веднага. (Оставя слушалката.) Фабри ме вика.

Хелена (протяга отчаяно ръце). Кажи…

Домин. Да, като дойда. Сбогом, Хелена. (Изтичва стремително наляво.) Не излизай навън!

Хелена (сама). О, боже, какво става? Нана! Нана! Бързо!

Нана (излиза отдясно). Какво пак?

Хелена. Нана, намери ми последните вестници! Бързо! В спалнята на господаря!

Нана. Ей сегинка. (Излиза вляво.)

Хелена. Какво става, за бога? Нищо, нищо не ми казва! (Гледа с далекоглед към пристанището.) Това е военен кораб! Боже, защо военен? Нещо товарят на него — и толкова бързо! Какво се е случило? Той има име — „Ул-ти-мус“. Какво е това „Ултимус“?

Нана (връща се с вестниците). Оставя ги да се въргалят по земята! Така ги е смачкал!

Хелена (разтваря бързо вестниците). Стари, отпреди една седмица! Няма нищо, нищо в тях! (Изпуска ги. Нана ги вдига, изважда от джоба на престилката си рогови очила, сяда и чете.)