— Ало! Бартън!

— Да, Бартън ли е?

— Аз съм на двадесет и четири.

— А аз на двадесет и шест. И двамата сме млади. Какво е станало?

— Не знам. Слушай…

Старецът лежи неподвижно на пода. През разбитото стъкло полъхва ветрец. Въздухът е свеж и прохладен.

— Честити ми, Бартън. Днес имам рожден ден. Навърших двадесет и шест.

— Поздравявам те!

Гласовете запяха в хор: „Честит рожден ден, много щастие…“, ветрецът пое песента, измъкна я през прозореца и я понесе над мъртвия град.