— Гръм и мълния! Ама че катерене падна! Бих предпочел да се изкача на хиляди мачти, отколкото да сляза обратно от тази планина.

Добрият човек съвсем забравяше, че все пак той непременно трябваше да се спусне от нея.

— Да не би да искате да слезете оттук, сър? — запитах аз, като му посочих пропастта.

Той протегна един след друг десетте пръста на ръцете си.

— Никога не би ми дошло това наум. Мисля, че бих се смъкнал толкова бързо долу, че капитан Фрик Търнърстайк би лежал на дъното като разбит кораб и тогава не биха могли да се различават нито корпуса, нито мачтите или пък напречните греди.

— И въпреки това трябва да слезете!

— Аз? Да е наложително? Чарли, идвам при вас преизпълнен с най-добри и справедливи намерения, а вие искате да ме изпратите на сигурна смърт. Право ли е това от ваша страна?

— Е, добре, какво ще стане с човека долу, ако не го извадите?

— Човек ли! Къде?

— Направете като мен: легнете по корем и погледнете надолу!

Капитанът стори това със значителна предпазливост и после запита:

— Китаец. Нали, Чарли?

— Да.

— Как ли е влязло това момче в този кафез?

— Навярно сам ще ни каже това. Откъм морето не може да стигнем при него. Невъзможно е поради страшния риф. Значи трябва да слезем оттук.

Лицето на капитана доби отчаян вид.

— Слушайте, Чарли, на драго сърце бих помогнал на човека, но каква полза ще има той от това, ако заради него си счупя врата и краката?

— Това е вярно. Тогава аз ще се опитам да сляза.

— И с вас няма да стане по-добре — каза той страхливо.