— Аз ли? Защо?

— От тази височина се вижда далеч в морето и аз мисля, че вие бихте искали да я красите вместо фар.

— Аз ли? Кой ви е излъгал за това?

— Вие сам, сър. Не казахте ли преди, че предпочитате да се изкачите по хиляди мачти, отколкото да слезете обратно оттук?

— Приказки, Чарли. Нищо друго освен приказки! Когато човек се разгневи, той, е в състояние да говори неща, на които сам никога не вярва. Но как ще смъкнем този човек долу? Аз ще имам достатъчно работа със самия себе си, ако не искам да се пръсна като бомба в долината.

— Няма да има нужда от вашата помощ. Само ви моля да носите пушката ми.

— Всъщност аз бях решил вече да не се докосвам до тази нещастна вещ, но щом не може иначе, ще ви направя удоволствието. Дайте я!

Той ми помогна да вдигна падналия в несвяст човек. После започнахме да слизаме от височината. Когато пристигнахме долу, капитанът запита:

— Къде ще го оставите?

— Не тук, защото няма вода. Трябва да го занесем при потока, през който минахме на идване.

— Ами пашите кози?

— За тях можем да не се грижим сега. Ще ги вземем или ще пратим да ги приберат утре.

— Както искате. Напред!

До споменатия поток не беше много далеч. Поставих китаеца па земята и отстраних облеклото от ръката му, за да охладя отока с вода. При това той се събуди и помоли:

— Дайте ми да пия!

Той се надигна, пи и лакомо хапна от нашите провизии, което ясно показваше, че е гладувал.

— Кажи ми името си — помоли ме той после, — за да зная как да те наричам, когато ти благодаря.

Казах му го. Той поклати глава.

— Когато се изговаря дума, трябва при това да се мисли нещо, но твоето име е без душа. Позволи ми да те наричам на езика, който се говори в Ши-тан

— Аз пътувам по всички страни на света и после пиша книги за това, което съм видял.

— Тогава ти си не само Хиеу-цай