— Не се грижи, стари момко! Китайският е хиляди пъти по-лесен, отколкото може да се помисли. Кан-тонг, Нан-кинг, Хонг-конг, Пе-кинг, Гин-сенг, внимавате ли добре? Всичко завършва на -онг, -инг, -енг, -унг и тъй нататък. Това е детински лесно.

— Хубаво! Как например ще поздравите един китаец?

— Да не смятате, че ще ме затрудните? На английски аз поздравявам «good day». Значи, на китайски, «gooding daying». Онзи, който не схване това, е толкова глупав, че никакъв доктор не може да му помогне. Е, Чарли, ще ме изпитвате ли още?

— Не. Това е напълно достатъчно! — засмях се аз. — Позволете ми да ви кажа съвсем искрено, че никога досега не съм имал толкова съобразителен ученик.

— Нима това е чудно? Съобразителността е първото качество, което се изисква от способния моряк, а мистър Фрик Търнърстайк не е човек, който да се остави да бъде смятан между последните. Но сега трябва да ме извините, защото ми се налага сам да се погрижа за влизането на кораба в пристанището.

Спуснахме тържествено котва и разменихме обичайните топовни салюти. Конг-ни стоеше до мен. Колкото и познат да ми беше станал в едно отношение, той оставаше за мен загадка. Никога не бях можал да науча с какво точно се занимаваше той и какво беше семейното му положение. Наистина много лесно бих могъл да го запитам направо, но се отказах от това, тъй като той се правеше, че не разбира намеците ми.

Лицето на младия китаец не беше от онзи безизразен и само хитро гледащ тип, който вероятно е стереотипен за китайците. Напротив, той имаше много интелигентни черти, а непрекъснатите разговори, които водех с него, също ми бяха доказали, че е с образование, което не беше обикновено за сънародниците му.

— Колко време ще останеш в Хонконг? — запита той.

— Това още не е определено.

— Само до Куанг-чой-фу ли ще идеш?

— Не, ще продължа и по-навътре.

— Куанг-фу

— Тогава сам ще си го позволя.