Цар Юнан се зарадвал и извикал:

— Значи, твоята отрязана глава ще разговаря с мен?

— Да, господарю — казал лекарят. — И това чудо ще стане!

Тогава царят пуснал лекарят Дубан да си отиде у дома, съпроводен от многобройна стража. И лекарят се върнал в къщи, дал необходимите разпореждания, простил се с близките си и на следния ден се явил в палата. Събрали се всички емири, везири и царедворци, с една дума — целият царски съвет. Лекарят застанал пред царя между двама пазачи, като държал в ръцете си една старинна книга и кутийка с някакъв прах.

— Дайте ми едно блюдо! — рекъл той и седнал на един диван.

Когато му донесли блюдото, лекарят изсипал в него праха, изравнил го с длан и казал:

— Господарю, вземи тая книга, но не я разтваряй, преди да отрежат главата ми. Щом я отрежат, заповядай да я сложат в блюдото и да я натиснат върху праха, за да спре кръвта. А после разтвори книгата.

И цар Юнан взел книгата и заповядал на палача да отреже главата на лекаря. И палачът отрязал главата и тя се търколила в средата на блюдото. После натиснали отрязаната глава върху праха, кръвта спряла, очите се отворили и устата рекла:

— Сега, господарю, разтвори книгата!

Царят разтворил книгата и видял, че листовете й са залепени. Той сложил пръста си в устата, наплюнчил го и обърнал първия лист. По същия начин обърнал и втория, и третия лист, но не видял никакви букви.

— Та тук няма нищо написано! — извикал царят.

— Продължавай да обръщаш листата! — казала отрязаната глава.

И цар Юнан обърнал още три листа, като пъхал пръста си в устата и го плюнчил, докато най-сетне отровата, с която били намазани листата, проникнала в цялото му тяло.

— Аз съм отровен! — извикал царят и започнал да се гърчи от болки.

А отрязаната глава на лекаря Дубан казала:

— Такъв е краят на всички царе, които погубват невинните хора. Такова е възмездието на аллаха за тяхната несправедливост и жестокост!