Лекарят разбрал, че богатите царски награди са събудили завистта на придворните, които са го наклеветили пред царя. Той се разкаял, че е излекувал такъв недостоен владетел, но късно било вече да съжалява за своето благодеяние.

— Тъй ли ми се отплащаш, господарю, за доброто, което ти сторих? — извикал нещастникът. Но цар Юнан не обърнал внимание на думите на лекаря и повторил заповедта си към палача.

Тогава палачът пристъпил напред, завързал ръцете и очите на лекаря и извадил меча.

— Смили се, всемогъщи господарю! Не ме погубвай, защото аллах ще погуби и тебе!

И лекарят Дубан заплакал неудържимо и от вързаните му очи потекли обилни сълзи.

При тая покъртителна гледка някои от царедворците се обърнали към царя и казали:

— Повелителю на правоверните, не му отнемай живота! Тоя човек не само не ти е сторил никакво зло, но ние видяхме с очите си как той те излекува от тежката болест.

— Нима вие не знаете защо го убивам? — рекъл царят. — Той ме излекува, като ми даде да държа тоягата, а утре може да ме подмами да помириша нещо и да ме умъртви. Не, той е шпионин, който очаква награда за своето злодеяние, и аз трябва да го убия, за да бъда спокоен.

Като разбрал, че смъртта му е неминуема, лекарят извикал:

— Господарю, щом не желаеш да ме пощадиш, изпълни поне последното ми желание: позволи ми да си отида у дома, за да се сбогувам с близките си и да завещая на приятелите си моите лечебни книги. Между тях има една чудна книга, която аз ще ти подаря, за да я запазиш в твоята съкровищница.

Цар Юнан попитал:

— Каква е тая книга?

А лекарят Дубан отвърнал:

— Тя е пълна с премъдри тайни и най-голямата тайна е следната; когато отрежат главата ми, ти разтвори книгата, обърни първите три листа и прочети първите три реда на лявата страница — тогава главата ми ще отговаря на всички твои въпроси.