Рибарят се запътил към града, унесен в мисли за чудното си приключение. Като стигнал в къщи, той взел едно ведро, напълнил го с вода и пуснал рибите вътре. После сложил ведрото на главата си и отишъл в султанския палат.

Голямо било учудването на султана, когато рибарят се явил при него, защото никога не бил виждал такива риби.

Той казал на своя везир:

— Дай тия риби на готвачката и й поръчай да ги сготви за обед!

Везирът отишъл при готвачката и рекъл:

— Негово величество получи тия риби и поръча да ги сготвиш. Покажи му твоето готварско изкуство!

След това везирът се върнал при султана и султанът му заповядал да даде на рибаря четиристотин жълтици — за всяка риба по сто жълтици.

Като взел парите, бедният рибар накупил всичко, каквото било потребно за семейството му, и отишъл при жена си радостен и щастлив.

А в това време готвачката изчистила рибите, сложила ги в един тиган и започнала да ги пържи на огъня. Когато рибите се зачервили от едната страна, тя ги обърнала на другата, но тъкмо в тоя миг стената на кухнята се разтворила и от нея излязла стройна девойка с невиждана хубост: дълги мигли се спускали над тъмните й очи, дрехата й била от небесносиня коприна, скъпи гривни и пръстени украсявали ръцете й, а едната й ръка държала бамбукова пръчка. Непознатата хубавица се приближила до огнището, ударила тигана с пръчката и казала:

— О, рибки, рибки, помните ли вашето обещание?

Като видяла това, готвачката примряла от уплаха, а девойката повторила и потретила думите си и рибите надигнали глави и отвърнали:

— Да, да, помним! Ще дойде ден и ние ще отмъстим за нашето нещастие!

Тогава девойката обърнала тигана и изчезнала в стената, която веднага се затворила след нея.