Когато се съвзела от уплахата, готвачката видяла, че рибите са изгорели и почернели като въглени.

— Горко ми! — завайкала се тя, но в това време влязъл везирът и попитал дали обедът е готов.

Със сълзи на очи готвачката му разправила какво се е случило.

— Това чудо не бива да се крие от султана! — извикал везирът и отишъл при своя господар, комуто разказал необикновената случка с рибите.

Изуменият султан пожелал да види чудото със собствените си очи. Той разпоредил да доведат рибаря и му заповядал да донесе още четири разноцветни риби като първите.

На следния ден рибарят донесъл рибите. Султанът го възнаградил с още четиристотин жълтици и казал на везира:

— Опържи тия риби пред мен!

Везирът изчистил рибите, наредил ги в тигана и ги сложил на огъня.

Тогава изведнъж стената се разтворила и от нея излязъл един черен великан, който държал в ръката си дебела зелена тояга. Той пристъпил до тигана и попитал със страшен глас:

— О, рибки, рибки, помните ли вашето обещание? И рибите надигнали глави от тигана и отговорили:

— Да, да, помним! Ще дойде ден и ние ще отмъстим за нашето нещастие!

След тия думи на рибите черният великан ударил тигана с тоягата, съборил го в огъня и всички риби почернели като въглени. После великанът изчезнал в стената, която се затворила след него.

— Няма никакво съмнение, че в тия риби се крие някаква тайна! — извикал султанът и заповядал да доведат рибаря.

— Къде си уловил тия риби? — попитал той.

— В езерото между четирите хълма, зад оная висока планина, която се вижда оттук — отвърнал рибарят.

— Колко път има до това езеро?

— Един ден.

Султанът заповядал на стражата и на свитата си да се приготвят за път. Сам той яхнал коня си и потеглил напред. Нямало как — тръгнал и рибарят с царската дружина.