Дълбоко трогнат от разказа на момъка, султанът рекъл:

— Къде мога да намеря тая проклета вещица и нейния прокажен роб?

— Робът все още лежи в гробницата, а злата магьосница отива всеки ден при него и му носи храна и вино.

— Заклевам се в аллаха, нещастни момко, че аз ще те спася! — извикал султанът. — Аз ще отмъстя за всички твои страдания и ще те възвърна към радостите на живота!

И като минала нощта и настъпило утрото, султанът се преоблякъл, взел си меча и отишъл в гробницата. Наоколо светели безброй свещи и въздухът бил напоен с мирис на тамян. Приближил се тихо султанът до спящия роб, замахнал с меча си и го убил, после измъкнал мъртвото тяло на двора и го хвърлил в кладенеца. И веднага след това се върнал назад, легнал на мястото на роба и се покрил с неговата завивка, като скрил при себе си и голия меч.

След малко вещицата се явила при момъка, съблякла го и започнала да го бие с кожения камшик. Султанът слушал виковете и стенанията на нещастника и едва сдържал гнева си, но продължавал да лежи на одъра. Когато тялото на младия цар се покрило с кървави рани, вещицата му облякла конопената риза, наметнала го с царската мантия и отишла в гробницата.

— Господар ю мой, кажи ми само една думичка! — замолила се тя, като паднала на колене пред одъра и почнала да плаче.

Тогава султанът си преправил гласа и отвърнал тихо:

— Само аллах е всемогъщ и силен!

Щом чула тия думи, вещицата извикала радостно:

— Не е ли сън това? Нима ти си излекуван? А султанът промълвил още по-тихо:

— О, негоднице, ти не заслужаваш да ти отговарям!

— Защо? — попитала тя.

— Защото всеки ден ти измъчваш жестоко твоя мъж. Неговите викове и стенания не ми дават нито минута покой. Освободи го от злата магия и аз ще оздравея!