— Ей сега ще изпълня волята ти! — рекла вещицата и веднага изтичала в палата, взела една чаша, напълнила я с вода и произнесла над нея няколко магични думи. Водата закипяла също като на огън.

Вещицата отишла при младия цар, поръсила го с омагьосаната вода и извикала:

— Приеми предишния си образ!

В същия миг мраморът се превърнал в живо тяло, момъкът се изправил на нозете си и поблагодарил на аллаха за своето избавление.

— Веднага се махай оттук — извикала гневно вещицата — и никога не се връщай, ако ти е мил животът!

И младият цар излязъл бързо навън и се скрил в градината. А вещицата се върнала при султана и му казала:

— Господарю мой, изпълних твоята заповед!

— Не — рекъл султанът, — ти унищожи само едно клонче от злото, но коренът остана. Трябва да изтръгнеш и самия корен!

— Какво искаш да кажеш?

— Не се преструвай, че не ме разбираш! Аз говоря за града, за неговите жители и за четирите острова, които ти омагьоса. Всяка нощ рибите в езерото надигат глави и ни проклинат. Върви и освободи всичко от твоето заклинание и аз ще бъда съвсем здрав!

Като чула тия думи на султана, когото все още смятала за своя роб, вещицата извикала:

— Да бъде, както ти искаш!

И тя отишла при езерото, загребала от неговата вода и отново изрекла магичните думи. И рибите заскачали, надигнали глави над водата и се преобразили в хора. И цялата омагьосана страна се освободила от злото вълшебство — градът се оживил, улиците се изпълнили с народ, хората се заловили за предишната си работа, а голите хълмове се превърнали пак в зелени острови.

Тогава вещицата се явила при султана и му казала:

— Господарю мой, дай да ти целуна ръката! А султанът прошепнал:

— Ела по-близо до мен.

И когато тя се приближила, той измъкнал меча си и го забил с такава сила в гърдите й, че върхът му блеснал зад гърба й. После султанът разсякъл тялото на вещицата на две части, излязъл от гробницата и съгледал младия цар, който го очаквал с нетърпение.