— Какво означава това? И везирът отвърнал:

— Те искат да кажат, че ти се закле да убиеш оногова, който изпусне газелата.

Позамислил се царят и рекъл:

— Заклевам се в главата си, че ще я догоня и ще я върна назад!

И той препуснал коня си по дирите на газелата и скоро я настигнал. Тя поискала да се скрие в гората, но соколът започнал да я кълве по очите и я ослепил. Тогава царят замахнал с една тояга, ударил с всичка сила газелата и я повалил на земята. После скочил от коня си, заклал я, одрал я и кожата й вързал за седлото.

А денят бил много горещ и наоколо нямало нито капка вода. Страшна жажда измъчвала царя, а и конят му бил зажъднял. Като се поогледал насам-натам, царят видял едно дърво, от което капела някаква течност като масло. Без да си снема ръкавиците, той откачил чашата от шията на сокола, напълнил я с тая течност и я поднесъл до устните си. Но в тоя миг соколът я ударил с крилото си и я съборил. Царят си помислил, че соколът е жаден, напълнил втори път чашата и му дал да пие. А птицата пак ударила чашата и я разляла. Царят се разсърдил, за трети път напълнил чашата и я поднесъл на коня. Но и сега соколът я съборил с крилото си.

— Бъди проклета, нещастна птицо! — извикал царят. — Ти ми попречи да пия, сама не пи, а и коня ми лиши от вода!

И с един замах на меча си царят отрязал крилете на сокола.

Но соколът подигнал глава, като че искал да каже: „Виж какво има там на дървото!“

Царят погледнал нагоре и съгледал между клоните една грамадна змия, от чиято уста капела змийска отрова.

Разкаял се тогава царят, че отрязал крилете на сокола, яхнал коня и потеглил назад, като взел и убитата газела.