Щом стигнал в палата си, той дал газелата на готвача и му казал:

— Вземи тая газела и я опечи!

После царят седнал на престола си със сокола на ръка.

И изведнъж птицата изпискала и паднала мъртва и царят заплакал от мъка, че е убил своя верен сокол, който го спасил от смърт.

Когато цар Юнан разказал историята за сокола на цар Синдбад, везирът рекъл:

— Всемогъщи господарю, ако ти се довериш на лекаря Дубан, той ще те убие! Макар че ти го възнагради богато и го ощастливи със своята дружба, той те е обрекъл на жестока смърт. Нима не виждаш, че тоя коварен враг те излекува само привидно? Можеш ли да вярваш, че след време неговото лекарство не ще подействува пагубно върху твоето тяло?

Тогава в душата на цар Юнан се загнездило съмнение и той казал:

— Имаш право, верни мой съветнико! Тоя лекар наистина може да се е промъкнал тук като шпионин, за да ме убие. Както ми даде тоягата, така може и да ме подмами да помириша нещо, което ще ме погуби, без да усетя.

И преизпълнен от страх, цар Юнан попитал везира:

— Кажи ми: какво да правя с него?

Везирът рекъл:

— Още сега изпрати да го повикат и щом влезе тук, заповядай да му отрежат главата. Така ще се избавиш от него и ще си възвърнеш спокойствието.

И царят изпратил да повикат лекаря Дубан, който се явил зарадван и засмян, без да подозира какво го чака.

— Знаеш ли защо те повиках? попитал царят.

— Само аллах може да знае това — отвърнал лекарят.

— Повиках те, за да те убия! — казал царят.

Тия думи на цар Юнан паднали като гръм върху лекаря Дубан и той извикал:

— Господарю, защо искаш да ме убиеш? Какво зло съм ти сторил?

А царят рекъл:

— Казаха ми, че ти си дошъл да ме погубиш, но аз ще те изпреваря и ще ти отрежа главата!

И цар Юнан повикал палача и му заповядал:

— Отрежи главата на тоя измамник и ме избави от неговото коварство!