Бях подел темата със съвсем определена цел, но разговорът не тръгна в нужната посока. Все пак бях удивен от тази непозната за мен страна на Люк и затова реших да продължа в същия дух.

— Картини? Не знаех, че той също рисува.

— Има доста опити, но така и не се реши да ги покаже на някого. Смяташе, че не са достатъчно добри.

— Откъде знаеш за тях тогава?

— Проверявах редовно апартамента му.

— Докато той отсъстваше, нали?

— Разбира се. Имам това право като негова майка.

Потръпнах. В съзнанието ми изникна отново образът на червенокосата жена и демоните, които бях видял в заешката дупка. Но реших да не издавам емоциите си, точно когато тя се бе разприказвала. Вместо това прецених, че трябва да насоча разговора в първоначално замислената посока.

— Дали това негово увлечение няма нещо общо с познанството му с Виктор Мелман? — попитах.

Джасра ме изгледа изпитателно през присвитите си очи, после кимна и се наведе над супата си. После остави лъжицата си и каза:

— Да. Риналдо взе няколко урока от този човек. Харесваше картините му и се интересуваше от неговия похват в рисуването. Може би дори е купил някои от тях. Не знам. Знам само, че по някое време споменал на Виктор за своите опити и той пожелал да ги види. Казал му, че ги харесва, и предложил да го научи на някои полезни неща.

Джасра вдигна чашата си, наслади се на аромата на виното и пийна малко. После отново впери поглед в планините.

Тъкмо се канех да я провокирам с надеждата, че ще продължи, когато тя се изсмя. Изчаках за миг.

— Абсолютен задник — каза тя. — Но имаше талант. Трябва да му се признае.

— Ъъ… какво искаш да кажеш? — попитах аз.

— След известно време се разприказва за развиване на лична енергия, използвайки всички онези празнодумства, с които си служат полупросветените. Искаше Риналдо да разбере за заниманията му с окултизъм, както и че се е добрал до нещо сериозно. Накрая започна да му намеква, че е склонен да предаде знанията си на подходящия човек.