Накрая Джасра се прокашля и ние вдигнахме глави. С изненада установих, че изглежда леко изнервена.

— Е, как се развиват събитията в Хаос? — попита червенокосата дама.

— Засега хаотично — отвърна й Мандор, — нека ми бъде простена леката ирония. — След това се замисли за миг, въздъхна и добави: — Политика.

Джасра кимна бавно, сякаш преценяваше дали да го попита за нещо по-конкретно, но след това явно се отказа и се обърна към мен.

— За съжаление не успях да се запозная по-отблизо с живота в Амбър по време на краткото си посещение, но от това, което ти ми каза, останах с впечатлението, че и там животът е придобил леко хаотичен оттенък.

Кимнах.

— Добре, че Далт се махна — казах, — ако намекваш за това. Все пак той никога не е представлявал реална заплаха, просто поредният досадник. И като си говорим за него…

— Нека го оставим засега встрани от нашия разговор — прекъсна ме тя и се усмихна подкупващо. — Всъщност имах предвид нещо съвсем друго.

Аз също се усмихнах.

— Бях забравил, че не си сред неговите почитатели.

— Не става дума за това — каза Джасра. — Той също върши добра работа от време на време. Въпрос на… — Тя въздъхна и добави: — политика.

Мандор се засмя и ние се присъединихме към него. Идеята й за Далт не беше никак лоша. Жалко, че не се бях сетил сам за нея.

— Преди време си купих картина — казах, — рисувана от една дама на име Поли Джексън. Червен Шевролет, модел 57-а. Страшно ми допадна. Сега се намира в един склад в Сан Франциско. Риналдо също я хареса.

Джасра кимна и погледна през прозореца.

— Вие двамата непрекъснато обикаляхте галериите — каза тя. — Той успя да замъкне и мен в доста от тях. Винаги съм смятала, че има добър вкус. Талант не, но вкус определено.

— Защо мислиш, че няма талант?

— Той е много добър художник, но собствените му картини не са особено интересни.