Поех дълбоко въздух и се опитах да се овладея. Пийнах глътка вино. Пред мен изникна малка чинийка с подправки. Лекият аромат на чесън и някакви изкусителни билки ме посъветва да го давам по-кротко. Кимнах с благодарност към Мандор, Джасра направи същото. След няколко секунди вече режех спокойно месото си на малки късчета.

Опитах няколко хапки и след това казах възможно най-спокойно:

— Наистина не разбирам. Твърдиш, че Мелман е имал своя роля в моето ритуално заколение. Но защо само роля?

Тя продължи да се храни още около половин минута и после демонстрира поредната си усмивка.

— Възможността беше твърде примамлива, не можехме да я изпуснем. След като се разделихте, Джулия най-неочаквано се заинтересува от окултните науки. Реших, че мога лесно да я запозная с Мелман, за да научи от него няколко прости трика. Исках да култивирам омразата, породена от вашата раздяла, и да я засиля до такава степен, че тя да избухне със сила, която да накара Джулия да ти пререже гърлото в деня на жертвоприношението.

Задавих се с иначе невероятно крехкото и апетитно месо.

До лявата ми ръка се появи кристална чаша вода. Поех и я оставих гнева ми да се уталожи още веднъж. Отпих бавна, голяма глътка.

— О, тази реакция беше доста красноречива — отбеляза Джасра. — Трябва да признаеш, че включването на жената, която някога си обичал, в ролята на твой екзекутор прави отмъщението доста стилно.

С крайчето на окото си забелязах Мандор да кимва. Тя наистина беше права.

— Признавам, че досега нямах никаква представа за това — казах аз. — А Риналдо имаше ли някаква специална роля на този етап?