— Има ли смисъл? — отвърнах й аз. — Твоите игрички са много по-интересни. Би трябвало дори да ти изръкопляскам. Що се отнася до мен, мога само да кажа, че истината е била пред очите ми през цялото време, а аз дори не съм си направил труда да събера две и две. Това ли искаше да чуеш?

— Да — каза тя.

— Радвам се, че гениалният ти замисъл все пак се е провалил — добавих.

Джасра въздъхна, после кимна и отпи от виното си.

— Така е, провали се — призна тя. — Наистина не очаквах, че такова малко камъче ще обърне колата. Само като си помисля колко иронична може да бъде съдбата понякога…

— Но за да ме накараш да оценя истински твоя замисъл, ще трябва да ме запознаеш с още няколко детайла — отбелязах аз.

— Знам. Макар че ми се ще да се насладя още малко на изуменото ти изражение, вместо да ти помогна да изпиташ задоволство за моя сметка. От друга страна, тепърва те очакват няколко шеметни завоя в интригата, от които може и да ти се завие свят.

— Ще ти се наложи да рискуваш — казах. — Мога обаче да се обзаложа, че и аз разполагам с няколко изненадващи за теб разкрития.

— Като например?

— Като например защо нито едно от покушенията не успя да постигне целта си.

— Предполагам, че Риналдо е успявал винаги да се намеси в последния момент.

— Грешиш.

— Кой тогава?

— Тай’ига-та. Някой й е заповядал да ме защитава. Може би си я спомняш от времето, когато обитаваше тялото на Гейл Лампрън.