— Която беше? Дотук чух само намеци за нейното участие в ритуалното убийство.

Джасра се усмихна и кимна. После опита новото ястие.

— Канех се да я впиша в своя още по-мащабен замисъл — Пътя на Непълния Лабиринт.

— Нямам представа какво точно имаш предвид, но вече ми звучи като ужасно рисковано начинание.

— Не се и съмнявам, но далеч не е толкова опасно, стига да се направи както трябва.

— Доколкото знам — казах аз, — отраженията на Лабиринта, които се намират в световете на Сенките, представляват неточни версии на оригинала. Това прави всяко съприкосновение с тях доста опасно.

— Само ако бъде направено неумело.

— И ти щеше да накараш Джулия да мине по този Непълен Лабиринт?

— Моите знания за това, което ти наричаш „минаване по Лабиринта“, се дължат на нещата, които съм научила от своя покоен съпруг и от Риналдо. Ако съм разбрала правилно, за да премине по Лабиринта, посветеният трябва да следва неговите очертания, докато стигне до една определена точка, където го обладава силата.

— Така е — съгласих се аз.

— Ако обаче отражението е несъвършено — продължи Джасра, — става възможно да се проникне до самия му център.

— Но как би могъл някой да следва линиите, след като те са прекъснати? Ако не следваш очертанията, Лабиринтът ще те унищожи.

— Не казвам, че трябва да се следват линиите. Пътят до центъра ще минава през разкъсването.

— И ако все пак стигнеш до него по този начин… Тогава какво?

— В съзнанието ти се отпечатва образът на Непълния Лабиринт.

— А как може да се използва този образ?